Джералд Форд
(1913-2006)
Джералд Форд - снимка Уикипедия
Джералд Рудолф Форд (Gerald Rudolph Ford, Jr.) е американски политик, републиканец, 38-ят президент на Съединените щати (1974-1977), заместник-председател (1973-1974), член на Камарата на представителите (1949-1973), лидер на Републиканското малцинство в Камарата (1965-1973). Юрист по образование, ветеран от Втората световна война. Единственният в историята на американската държава, който заема този пост не в резултат на президентски избори. (1974-1977)
След раждането си бъдещият президент на САЩ получава името Лесли Линч Кинг. Той е роден на 14 юли 1913 в Омаха, Небраска. Родителите му скоро се развеждат, а през 1916 година майка му Дороти Кинг се жени за втори път. Неин съпруг става за търговецът Джералд Рудолф Форд. Той дава своето име на доведения си син. Така Лесли Кинг става Джералд Рудолф Форд-младши.
В детството си Форд се присъединява към организацията на скаутите, където през 1927 година получи най-високия ранг – «Скаутски орел». В местната гимназия в Гранд Спрингс се занимава със спорт и става капитан на футболния отбор на училището. Но значителен успех във футбола постига през студентските си години. През 1935 година завършва Университета в Мичиган, а през 1941 – Юридическия факултет в Йейлския университет, където е бил и помощник-треньор на университетския футболен отбор. Той е един от инициаторите на движение, което е против участието на Съединените щати във Втората световна война. Но след включването на САЩ във Втората световна война, се обучава в курс за военни инструктори, (1942) а след това тренира военнослужещи по различни военни предмети, както и по спортни дисциплини. През 1943 участва във военно-въздушни бойни операции в Тихия океан.
През февруари 1946 Джералд Форд е прехвърлен в резерва на Военноморските сили като капитан-лейтенант. Завръща се в Палм Спрингс, където започва юридическа практика и политическа дейност. През 1948 обявява кандидатурата си за Републиканската партия в изборите за Камарата на представителите и печели срещу действащия конгресмен-демократ. До 1973 година е многократно преизбиран. Става член на Комисията Уорън, разследваща убийството на американския президент Джон Кенеди.
От 1965 година Форд ръководи републиканското малцинство в Камарата на представителите. Получава популярност като критик на социалната програма на президентската администрация на Линдън Джонсън (т. нар. програма “Велико общество”) и като противник на ескалацията на военния конфликт във Виетнам.
В продължение на дълги години Джералд Форд се явява един от големите защитници на Никсън. Като вицепрезидент пътува много и навсякъде се обявява в защита президента, изпаднал в изключително трудното положение. Форд винаги подчертава постиженията на Никсън и не спира да твърди, че аферата Уотъргейт е едно събитие, преувеличено от медиите и трагична случка.
През 1973 година в кариерата на Форд настъпва драматичен обрат. Той се среща с президента Ричард Никсън още през 1949 година в Конгреса и последният назначава Форд приемник на вицепрезидента Спиро Агню. Агню е принуден да подаде оставка заради обвинения в укриване на данъци и Никсън прилага за първи път в историята на двадесет и петата поправка на Конституцията, назначавайки Форд, който заема втора позиция в йерархията на управлението .
През следващата година Никсън сам подава оставка поради случаите на злоупотреби по време на предизборната кампания от 1972 година (известният скандал “Уотъргейт”, който заплашваше да отстрани президента). Съгласно Конституцията на 9 август 1974 година президентският пост се заема от Форд. Той става първият и единствен президент в историята на САЩ, който влиза в Белия дом не в резултат на президентски избори. Скоро след това той дава на своя предшественик амнистия за всички престъпления, които е можел да извърши през годините, когато е бил на власт. Това решение помага на Форд да избегне допълнително дестабилизиране на обществото, но предизвиква силен негативен отговор от страна на американците. Критиците смятат, че решението е резултат от сделка между Никсън и Форд, т. е. Форд на практика си е платил президентския пост, и това оказва влияние върху изборите през 1976.
Новата президентската администрация е изправена пред сериозни затруднения в областта на икономиката. Инфлацията в САЩ е нараснала и от администрацията се очаква да се справи с нея. Започва публична кампания, като се призовава към носенето на значки с текст, че ще инфлацията ще бъде победена, което разбира се не може да даде никакъв резултат. Когато икономиката на САЩ е в редовен цикличен спад, правителството на Джералд Форд прибягва към политиката за намаляване на публичните разходи. Форд многократно да налага вето на решенията за отпускане на средства за невоенни нужди. В резултат на това на междинните избори през 1974 година, печелят демократите.
По време на председателството на Джералд Форд американските амбиции във Виетнам претърпяват неуспех и там окончателно се установява ляв режим. С поддръжката на Куба в Ангола печелят бунтовниците-революционери. През май 1975 година американски търговски кораб, намиращ се в международни води, е пленен от камбоджанските «червени кхмери» и по заповед на президента започва операция по неговото освобождаване. Грешки в планирането на операцията водят до смъртта на 23 морски пехотинци и 60 „червени кхмери“, 41 са ранени и се смята, че трима са изоставени живи, но впоследствие са екзекутирани.
В отношенията със Съветския съюз администрацията Форд води политика на “разведряване”. В основата на тази политика е държавният секретар Хенри Кисинджър. Продължават преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия. През 1974 година Форд посещава Съветския съюз и се среща със съветския лидер Леонид Брежнев. На следващата година в Хелзинки се подписва Споразумението за сигурност и сътрудничество в Европа. Политиката на “разведряване” предизвиква силни критики от страна на дясното крило на Републиканската партия. Консерваторите обвиняват Форд в реална консолидация на господството на Съветския съюз в Източна Европа. На стратегията на Кисинджър се противопоставят и някои висши членове на ръководството на страната, специално министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и ръководителят на президентската администрация Ричард Чейни.
Председателят Джералд Форд преживява два опита за убийство. На 5 септември 1975 се опитва да го убие Линет Фром, последователка на Чарлз Менсън, а на 22 септември същата година – Сара Джейн Мур.
На републиканските първични избори през 1976 Форд успява да спечели срещу така силен съперник като бившия губернатор Калифорния Роналд Рейгън. Постига компромис с консерваторите – като кандидат за вицепрезидент, той избира сенатора Боб Доул, а не действащия заместник-председателят на Нелсън Рокфелер, когото критикували за излишна либералност.
На изборите Форд се изправя срещу демократа Джими Картър, бивш губернатор на щата Джорджия. Въпреки многото критики, които се отправят срещу Форд заради помилването на Никсън и други уязвими места на републиканския кандидат, шансовете на двамата са приблизително равни. Може би основна роля изиграват грешките, които действащият президент допуска по време на телевизионните дебати със своите опоненти-демократи. Той заявява, че в Източна Европа не съществува никакво съветското влияние. В резултат на това с много малка разлика в броя на гласовете губи от демократа Джими Картър. След завършване на неговия мандат Форд се оттегля от политиката. Дълго време работи в American Enterprise Institute.
Постепенно здравето му се влошава – преживява два сърдечни пристъпа, прекарва много време в болници и се оплаква от неразположение. Умира на 26 декември 2006 година, на 93-годишна възраст, в своето ранчо в Калифорния. Джералд Форд е най-дълго живелият и най-старият бивш президент на Съединените щати. Бил е женен за Елизабет Блумер, често наричана «Бети» и са имали четири деца – трима сина и една дъщеря.